Това е едно от стихотворенията, които направо ме удариха в земята още при първия прочит. Толкова е хубаво, че направо не е истина.

ДА НЯМАМ ЯДОВЕ

Йосташ Дешан /1346 - 1406/

 

Да се издигне всеки се стреми –

желае мощ, имущество и слава,

да завладее хора и земи

и почести светът да му отдава.

Това е чест, която уморява,

затуй отбягвам всякаква интрига.

Животът нека ден за ден минава.

Да нямам ядове - това ми стига

 

А хората си пакостят сами –

един богатство чуждо пожелава,

съседски огън по-добре гори

и до убийства стига се тогава,

а друг лъжец или ласкател става,

докато трети с подлост се издига,

а суетата пушек представлява.

Да нямам ядове - това ми стига.

 

Смъртта кого ли няма да сломи –

Природата пощада не познава.

С куршуми, подлости или ками

във гроба всяка страст се прекратява.

Защо е нужна пламенност такава,

когато краят всекиго достига?

Човек дори душата си продава!

Да нямам ядове - това ми стига.

 

Приятелю, в света е тъй: ръми,

а после грее – всичко приеми

без гняв – като безгрижна чучулига!

Не съм завистник, алчността не ми

внушава "Чуждия имот вземи".

Да нямам ядове - това ми стига.

 

Носи духа на Омар Хаям:
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.